Криворазбраната демокрация 2024

 

Капитанът – Една седмица преди изборите вече няма никакво съмнение, народът отново е прецакан: никаква съществена дискусия не беше допусната, старите шарлатани със старите си номера пак си осигориха нова порция властване. Кого да виним за това?

Професорка – Първи подхвърли жестокия въпрос, дай първи своя отговор. Нямам съмнение, че си имаш.

Капитанът – Народът! Величайшият полезен идиот.

Професорка – Възразявам, скъпи наш капитане! Цялата ми душа е потресена. Народът не се е самоизмамил, а е измаменият от политиците.

Капитанът – Ясно, ти смяташ, че политиците са виновни за прецакването на народа. А вие, приятели, какво мислите?

Докторка – Аз не съм убедена, че това е един смислен въпрос. Изборите са след една седмица. Всеки си е в правото да излезе от бърлогата си и да гласува, да даде мнозинство на Величие, или на Меч, или на Синя България, или на Възход.

Майсторът – Мила моя приятелко, ти не си толкова наивна, че да вярваш на тази „свобода“ на действие и избор. Резултатът, който ще видим след седмица, е добре позготвен и най-сърдечно предречен, но не от нашите пишман-политици. Те са само изпълнители, както и медиите, които в никакъв случай не бива да се пропускат…

Капитанът – Добре, те са изпълнители, но кои пишат партитурата? Може би „посолството“?

Докторка – А може би евреите?

Професорка – А най може би олигарсите и мафиите?

Майсторът – Всички тези и още много пишат партитури. Но нашите политици и медии селектират по инстинкт.

Докторка – А по-често според зависимости.

Професорка – Не е малка беда, че в голямата си част полуграмотни политици едва  ги сричат тези партитури.

Майсторът – Явно, във време на безмислие, това им стига. Всяка мисъл в техните очи е обществен враг. А важни мисли винаги се раждат и се вият над главите ни.

Професорка – От известно време направо бълват мисли от едно духовно ателие. Името му е Народна десница и си заслужава да се следи работата му.

Докторка – Да, и аз го открих. Невероятно креативни концепции за една нова изборна система.

Капитанът – Е, те това е, за което трябваше да се товори в изборната кампания.

Майсторът – За мислите трябват глави и сърца, които да ги приемат и заедно да ги превърнат в реалност.

Професорка – Няма да е лесно, няма да е скоро, но ще се случи! Чувствам го.

 

* * *

 

Тогава кой?

 

Капитанът – Ако Бог е с нас, кой срещу нас?

Докторка – Ако знанието е с нас, кой срещу нас?

Професорка – Ако парите са с нас, кой срещу нас?

Майсторът – Ако аз съм с вас, кой срещу нас?

(Всички избухват в смях.)

 

* * *

 

Други четирима

 

Един великолепен квартет от Риголето

* * *

Кое какво прави

 

Белгийската конституция от 1831 – Съединението прави силата!

Професорка – Безсмисленото повтаряне на изхабени лозунги натъжава.

Капитанът – Силата прави съединение.

Докторка – Късото съединение големи бели прави.

Майсторът – Съединение за добро, само за добро и за всичко добро!

 

* * *

 

Имало едно време Европа

 

Капитан – Не казвам, че не разбирам нещо, когато мисля за проблема на Европа, по-скоро изпитвам странно, тревожно чувство. Просто чувствам, че нямаме представа какво не разбираме, а разбирането би било от решаващо значение.

Докторката – И аз съм така. Ние сме в центъра на голяма мистерия. Може да мислим, че се реем свободно, но падаме. А може това да е и някакво старо европейско интелектуално чувство.

Професорката – Не мисля, че чувствителността на европейските интелектуалци е твърде голяма, а че дилемите на Европа са твърде големи, а идеологическата плетеница в главите е още по-голяма.

Капитан – Точно така. Маса нормални хора безкрай повтарят едни абсурди, други – други. Сякаш луди сомнамбули са населили Земята.

Майстор – Да. Има една проста истина, която все още не е изказана. И това е, че Европа, изграждана в продължение на 2500 години, бе унищожена на 14 юни 1940 г., когато армиите на Хитлер превзеха Париж. Върху руините му започва изграждането на хилядолетния Райх. Следват пет години ужасна война. По време на това не остана камък върху камък. Но Русия и Америка, които победиха Третия Райх, не възкресиха старата Европа, въпреки красивите декларации, които го обещаваха, а си разделиха окупираната територия на хартия през февруари 1945 г. в Ялта и на практика до май. Тази поврат на историята обаче не е ни повече, ни по-малко от потвърждение на смъртния акт на Европа, издаден на 14 юни 1940 г.

Капитан – Шокиращо е да чуя това, но като се замислите, оценката наистина е вярна. Блестящата цветна повърхност заблуждава хората. Да, старите сгради, статуите, фонтаните са там, Айфеловата кула е там, но това всичко е декор, Евро Дисниленд.

Професорка – Аз също съм съгласна с това тъжно твърдение. Европа беше истинско чудо. Вярно е, че тя почти винаги крадеше знанията на другите, особено на Китай, Индия, Месопотамия, Египет и Персия, но го управляваше умело, така че в крайна сметка тя се превърна в интелектуалната работилница на света и, между другото, световен завоевател. Всичко се разнесе. Самата тя важнечеща и снобка, тя стана васал на Америка, оръженосец, когато е необходимо, момче за дребни задачи.

Докторката – Оттогава ситуацията се промени само дотолкова, че Америка спечели студената война с Русия и постепенно алчно лапа територии, до тогава окупирани от Русия. Остават няколко оспорвани плячки, най-важната от които сега е Украйна.

Майсторът – Напълно сте прави. Историята за отвличането на Европа може да бъде изучавана в подробности и анализирана надълго и нашироко. Много хора вече писаха за това, може би вече няма много тайни, но ясното разбиране на ситуацията е предпоставка за разбиране на днешните процеси, но най-вече за възраждането на нашата славна Европа. Вярвам, искам да вярвам, че Европа ще възкръсне.

* * *

Време е за перспектива

 

Капитанът – Ще стане ли проектът за меморандум на променливите гробар на сглобката?

Докторка – Съмнявам се. Всеки си има своя страх от разглобката. По-добре със семейни свади да управляваш, отколкото да не управляваш.

Професорка – Тази менте-коалиция е катастрофа за морала на хората, особено на подрастващите. Какво виждат те: езиният първи по резултати, другият първи по нахалство. Е, и кой печели? Първият по нахалство.

Майсторът – Не мисля, че за нормалните хора това може да бъде пример за подражаване. Но независимо от това, нещата в тази страна наистина вървят към катастрофа и не се вижда сила, която да върне властта на народа.

Докторка – Тогава какво да се прави?

Майсторът – Задачи и възможности има, но не е разумна да се хаби енергия за безсмислени партизански игри. Да си сърбат сегашните коалиционни партньори, каквото са си надробили.

Капитанът – Сигурен съм, че смъртен страх ги гони и тези, и онези. Атомната бомба е нищо пред компроматите, които само чакат знак.

Професорка – От опит виждаме, че компроматите рядко носят резултат, още повече, че в България от дълги години огромна част от нормалните хора са отвратени от политическия цинизъм и не гласуват. Гласуват „твърдите ядра“ и закупените „меки“.

Капитанът – Така е, но сега „най-нахалните“ имат основание да се страхуват от стопяване на твърдото си ядро и затова гледат така загрижено умоляват да се преглътнат „емоциите“ и да се седне на масата за мирни сделки.

Докторка – Едно сринато ПП и един укрепнал Герб не е най-хубавата перспектива.

Майсторът – Тъжно е, но тона е истината: днес нямаме хубава перспектива. Ако обаче не забравяме, че ние све нън времето и времето е в нас, ще ще изградим такава перспектива.

 

* * *

 

Шведската стена

 

Капитанът – Какво мислите за съобщението на шведските власти за приключването на разследването във връзка с взривяването на подводните газопроводи?

Професорка – Голям позор за тази държава, която си беше извоювала респект със своята независимата и прогресивна политика. Сега се поставят в ролята на трите маймуни.

Докторка – Нещастна Швеция между чука и наковалнята…

Майсторът – Наистина нещастна, направо за съжаление е. Не знае, кой уби Олоф Палме, не знае кой извърши най-големият терористичен атентат на 21-я век, извършен в нейните териториални води. Едно знае, какво са правили насаме Асандж и оказионната му любовница.

Професорка – Незавидна роля в унищожаването на един опасен будител

Капитанът – Аз бих предложил този, който се е поставил подписа под решението на прекратяване на разследването едновременно за нобелова награда за мир и за литература.

 

* * *