Капитанът – Ще стане ли проектът за меморандум на променливите гробар на
сглобката?
Докторка – Съмнявам се. Всеки си има своя
страх от разглобката. По-добре със семейни свади да управляваш, отколкото да не
управляваш.
Професорка – Тази менте-коалиция е катастрофа за морала на хората, особено
на подрастващите. Какво виждат те: езиният първи по резултати, другият първи по
нахалство. Е, и кой печели? Първият по нахалство.
Майсторът – Не мисля, че за нормалните
хора това може да бъде пример за подражаване. Но независимо от това, нещата в
тази страна наистина вървят към катастрофа и не се вижда сила, която да върне
властта на народа.
Докторка – Тогава какво да се прави?
Майсторът – Задачи и възможности има, но
не е разумна да се хаби енергия за безсмислени партизански игри. Да си сърбат
сегашните коалиционни партньори, каквото са си надробили.
Капитанът – Сигурен съм, че смъртен страх ги гони и тези, и онези. Атомната
бомба е нищо пред компроматите, които само чакат знак.
Професорка – От опит виждаме, че компроматите рядко носят резултат, още
повече, че в България от дълги години огромна част от нормалните хора са
отвратени от политическия цинизъм и не гласуват. Гласуват „твърдите ядра“ и
закупените „меки“.
Капитанът – Така е, но сега „най-нахалните“ имат основание да се страхуват
от стопяване на твърдото си ядро и затова гледат така загрижено умоляват да се
преглътнат „емоциите“ и да се седне на масата за мирни сделки.
Докторка – Едно сринато ПП и един
укрепнал Герб не е най-хубавата перспектива.
Майсторът – Тъжно е, но тона е истината: днес нямаме хубава перспектива. Ако
обаче не забравяме, че ние све нън времето и времето е в нас, ще ще изградим
такава перспектива.
* * *
Няма коментари:
Публикуване на коментар