Криворазбраната демокрация 2024

 

Капитанът – Една седмица преди изборите вече няма никакво съмнение, народът отново е прецакан: никаква съществена дискусия не беше допусната, старите шарлатани със старите си номера пак си осигориха нова порция властване. Кого да виним за това?

Професорка – Първи подхвърли жестокия въпрос, дай първи своя отговор. Нямам съмнение, че си имаш.

Капитанът – Народът! Величайшият полезен идиот.

Професорка – Възразявам, скъпи наш капитане! Цялата ми душа е потресена. Народът не се е самоизмамил, а е измаменият от политиците.

Капитанът – Ясно, ти смяташ, че политиците са виновни за прецакването на народа. А вие, приятели, какво мислите?

Докторка – Аз не съм убедена, че това е един смислен въпрос. Изборите са след една седмица. Всеки си е в правото да излезе от бърлогата си и да гласува, да даде мнозинство на Величие, или на Меч, или на Синя България, или на Възход.

Майсторът – Мила моя приятелко, ти не си толкова наивна, че да вярваш на тази „свобода“ на действие и избор. Резултатът, който ще видим след седмица, е добре позготвен и най-сърдечно предречен, но не от нашите пишман-политици. Те са само изпълнители, както и медиите, които в никакъв случай не бива да се пропускат…

Капитанът – Добре, те са изпълнители, но кои пишат партитурата? Може би „посолството“?

Докторка – А може би евреите?

Професорка – А най може би олигарсите и мафиите?

Майсторът – Всички тези и още много пишат партитури. Но нашите политици и медии селектират по инстинкт.

Докторка – А по-често според зависимости.

Професорка – Не е малка беда, че в голямата си част полуграмотни политици едва  ги сричат тези партитури.

Майсторът – Явно, във време на безмислие, това им стига. Всяка мисъл в техните очи е обществен враг. А важни мисли винаги се раждат и се вият над главите ни.

Професорка – От известно време направо бълват мисли от едно духовно ателие. Името му е Народна десница и си заслужава да се следи работата му.

Докторка – Да, и аз го открих. Невероятно креативни концепции за една нова изборна система.

Капитанът – Е, те това е, за което трябваше да се товори в изборната кампания.

Майсторът – За мислите трябват глави и сърца, които да ги приемат и заедно да ги превърнат в реалност.

Професорка – Няма да е лесно, няма да е скоро, но ще се случи! Чувствам го.

 

* * *